Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2010 08:40 - Милан Кундера - великанът, понесъл ”Непосилната лекота на битието”
Автор: mia2442 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5318 Коментари: 17 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image   Него първа го „откри” дъщеря ми и толкова го хареса, че започна да подарява „Непосилната лекота на битието” на всичките си приятели. Аз също получих един екземпляр - ИК”Колибри”-2000. След това у нас пристигна ”Безсмъртие”, а после започнаха десант и другите му книги. Но все още не бях почнала да го чета. Обаче, когато на една сбирка на клуб ”Приятели на книгата” споделих, че възнамерявам да прочета Кундера, един приятел възкликна - „Наистина ли не си го чела - благородно ти завиждам, че ще го направиш сега!”
  Е, тези суперлативи ме накараха да тръгна към Кундера с известен скептицизъм, който се стопи още след първите страници и беше заменен с една невероятна наслада. Наслада първо от разкошния стил на писане - стил пуктуален, изчистен, детайлизиран до маниакалност - сякаш Маестро, който рисува с думи и много държи всяка мазка да е изпипана до съвършенство. Вярно, Кундера пише с дълги абзаци, с много точки и запетаи, скоби и вмъкнати пояснения, сякаш иска да бъде напълно сигурен какво ще съпреживее читателя. Той може да отдели една страница, за да опише един жест, но това описание е заредено с толкова философско-поетичен заряд, че читателя започва да се чуди дали времето не тече по различен начин за Кундера. Разбира се, стилът е неотделим от темите и ето как започва „Непосилната лекота...”:

  „Идеята за вечното завръщане е загадка, с която Ницше хвърли останалите философи в смут .Представете си само, че всичко, преживяно от нас, някога ще се повтори и че самото това повторение ще се повтаря до безкрай! Какво иска да изрази този налудничав мит?”

  Не само че това начало грабва, но е ясно, че то поставя и определени изисквания пред читателя - тук няма да може да се чете по диагонал или да се следи фабулата, която при Кундера, доколкото я има, е подчинена основно на това - да изрази светомислите и светоусещането му. Нещо повече, Кундера открито въвлича читателя в акта на писане, като споделя защо му трябва един или друг герой. Но нека продължа цитирания пасаж:

„Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо.“  

Въпросите, които поставя Кундера са интересни с неочаквания ъгъл, от който са изстреляни, отговорите - пораждат нови въпроси и така автор и читател са увлечени в едно приключение, в края на което може да не знаем дали ”вечното завръщане е най-тежкото бреме”, но естетическото удоволствие от това пътуване е гарантирано. Дори и отвъд границите на премисленото и установеното, Кундера провокира с навлизането в дълбочини, които не могат да ни оставят безразлични.
И ако още не сте чели Милан Кундера, искам само да ви кажа: ”Благородно ви завиждам, че тепърва ще го откриете!”:):):)

 










Тагове:   Милан,   лекота,   непосилна,


Гласувай:
18
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. beckslover - :))
20.06.2010 09:48
Много кундснобски калейдоскоп от думи. При толкова шарено, остава папуас за мен.
Без навигация в тоя район.:))
цитирай
2. ufff - Достоен за уважение автор
20.06.2010 10:11
Тук могат да се прочетат 73-те му "думи":
http://www.mediatimesreview.com/august04/Kundera.php

С поздрав!
цитирай
3. mia2442 - re - beckslover - :))
20.06.2010 10:33
beckslover написа:
Много кундснобски калейдоскоп от думи. При толкова шарено, остава папуас за мен.
Без навигация в тоя район.:))


Добре - специално за теб - превод в ефир -"Много е готин!":):):)

Между другото като го четеш по-дълго и се заразяваш да "изпипваш" фразата като него!;)
цитирай
4. mia2442 - ре - ufff - Достоен за уважение автор
20.06.2010 10:46
Благодаря ти, Уф!:)
Питам се, ако не беше отишъл да живее във Франция през 1975, дали щеше да е толкова известен и печатан, но това е друга тема...:)
Факт е, че е самобитен като стил и теми!
Благодаря и за линка!
цитирай
5. sinequanon - Все си мисля да го прочета, и все имам нещо друго за четене...
20.06.2010 13:53
Но началото определено е невероятно грабващо...

А гледала ли си филма по книгата с Лена Олин? :))
цитирай
6. vestvi - Е миии!
20.06.2010 15:19
Завиждай ми:)))
цитирай
7. mia2442 - ре - sinequanon -
20.06.2010 16:31
Ох, и аз започвам и чета по няколко книги едновременно!:):):)
Вземам от библиотеката максималално разрешените - 7 - и после чета поне 5 от тях едновременно!
Филмът не съм гледала, но ми се струва, че Кундера не е кинематографичен - при него събитията са вътрешни, и няма как камерата да внуши всичко, което той казва...А и невероятният му стил се губи...
Дано не съм права!:)
цитирай
8. mia2442 - РЕ- vestvi - Е миии
20.06.2010 16:32
Завиждам ти само ако почнеш да го четеш!;)
цитирай
9. sinequanon - ре- mia2442
20.06.2010 19:39
Най-забавното е когато започваме да забравяме коя книга от кого е и в края на успоредното четене в главите ни настава един интригуващ хаос :P

А иначе филмът е известен повече с дебюта на Лена Олин, която е една наистина талантлива актриса. Със сигурност камерата не може да внуши всичко, което авторът казва... Което ми напомня колко много мразя хората да започват с филмите и тогава да минават на книгите... някак всичко се опорочава... Книгата не е създадена за да бъде филм, с много малко изключения... Но за филма по тази книга споменах, защото ми е интересно какво щеше е впечатлението ти от филма след като вече си прочела книгата...
цитирай
10. mia2442 - re - sinequanon :)
21.06.2010 08:07
"Най-забавното е когато започваме да забравяме коя книга от кого е и в края на успоредното четене в главите ни настава един интригуващ хаос :P"

Принципно - би могло, но при мен не става - много са разно...стилни авторите.
Виж част от сегашната ми "плячка":
1."Хармония на хаоса" - В.и Т. Тихоплав - това са семейство руски квантови физици. Най-известна им е поредицата "Физика на Бога" -7 тома, но и другите им са страхотни!:)
2."Машината на Уриел" К.Найт и Р.Ломас - двама английски масони - за астрономическите обсерватории на древните, Енох, Потопа и библията - много интересни изследвания правят и приятен стил.
3."Истината за клуба Билдерберг"/заговорът на свръхбогатите/ -Д.Естулиан - тази не съм я почвала още.
4."Любов, сексуалност и матриархат" -Е. Фром - Фром си е Фром - много е дОбър!:)
5"Фън шуй за душата" -Дениз Лин - в началото съм
6."Книга за смеха и забравата" -М. Кундера - тази му е по-слаба май.
7.Древната цивилизация на Атлантида"- Мъри Хоуп - средна хубост ...

КРАСИВ ДЕН И успешна седмица!

П.П Филмът го свалих на лаптопа и скоро ще го гледам!
цитирай
11. sinequanon - Хах, в такъв случай ти завиждам- в моята глава винаги е хаос :P
21.06.2010 19:46
А списъкът ти с книги определено е впечатляващ! Обожавам истории за Атлантида!

Аз в момента съм на един том от 800 страници с оригиналните приказки на Андерсен на английски,
История на Рим,
Ангелите между нас
Живот- училище на Лиана Антонова....

от които май-интересни са ми приказките.... :P:P

Любопитна съм дали филмът ще ти хареса :)
цитирай
12. mia2442 - re-11. sinequanon -
22.06.2010 06:14
Хей, като дете имах 2 тома приказки на Андерсен - голям формат, с дебели корици и цветни илюстрации - много ги обичах, макар да ги намирах плашещи и тъжни...Особено за малката русалка...
Коя ти е любимата?
цитирай
13. sinequanon - И аз търсих том на Андерсен с дебели корици,
22.06.2010 06:49
но не намерих.... За жалост вече ги издават в някакво непоносимо малко издание с калинки отпред- изглежда твърде евтино за такъв велик писател....

Любимата ми приказка е "За нищо не я биваше". Описание на майка му след смъртта на бащата, доколкото знам.... като дете много съм плакала на нея, а сега даже двойно, защото по-ясно осъзнавам за какво е говорел... Като цяло Андерсен бе първият ми идол от реалността, така да се каже- животът му е като приказка.... Аз и Андерсен бяхме любов от пръв поглед... Детските приказки са най-силните, най-истинските, най-ценните... мога да мина без всички философи на света, но не мога да си представя съществуванието си без детските приказки....

Ами коя е твоята любима приказка?
цитирай
14. mia2442 - ре -Андерсен:)
22.06.2010 07:30
Много са ми любимите -"Огнивото", "Свинарят", имаше една много страшна "Леля Зъбоболя", но сякаш най-хубавата е "Малката русалка" - така се вълнувах от всички нейни изпитания за да получи нозе и когато принцът не оцени нейната саможертва...Май съм плакала на някои...
Къде ли са сега тези книги?
цитирай
15. sinequanon - Огнивото определено много ми харесва!
22.06.2010 11:20
А "Малката русалка" помня че я мислех за саппунена още в първи клас хахах безнадеждна съм, знам.... но иначе наистина неоценената и саможерта е покъртителна.... Само че аз и на 7, и на 17, а и на 27 най-вероятно няма да схващам как можеш да жертваш толкова заради един мъж :D:D
цитирай
16. haralanov - Здрасти!
22.06.2010 22:06
Интересен постинг...Не съм чел Кундера но ще го направя...
цитирай
17. mia2442 - re -haralanov
23.06.2010 06:32
Привет!:)
И други блогъри ми писаха, че смятат да го четат - дори само заради това си заслужаваше постинга - всяка книга е като да откриеш нова Вселена!:)

И в тоя ред на мисли се питам - блогърът, който е гласувал с палец надолу - не харесва постинга ми или Кундера - хах!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mia2442
Категория: Лични дневници
Прочетен: 232299
Постинги: 64
Коментари: 1193
Гласове: 5104
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
Блогрол