Знаеш ли с какво свързвам първите години на брака ни?
Колкото и да е нелепо, цинично, а дори и комично, първите години на брака ни са някак неразривно свързани с гладенето на твоите панталони. Сякаш едни смачкани мъжки панталони изразяват всичко, или поне в моето съзнание за тогава, тези панталони изпълват земята, небето и всичко останало. Увиснали там – насред нищото – те символизират всичките ни битки, целия крах на брака ни, в известен смисъл те символизират и двама ни.
             Твоите вечни и безкрайни командировки, в които ми струпваш един куп дрехи за гладене с небрежната реплика „Виж там, приготви ми багажа!”. Моята огромна съпротива да вляза в тази роля, вътрешното ми несъгласие да се напъхам в клишето „покорна съпруга” и чувството ми за унизено достойнство.
             Да, понякога си казвах, че сигурно така е редно – аз да гладя смачканите ти панталони...Но не – нямаше такова нещо – не се бяхме договорили да бъде така!
Всъщност, ние за нищо не се бяхме договорили, дори и за това, дали искаме да сме заедно – оженихме се набързо, пришпорени от моята бременност. И едва след това тръгнахме да уточняваме територии, но някак скрито, подмолно.
             Гладенето на твоите панталони се превърна в бойното поле за надмощие, за завоюване на позиции и забиване на знаменца по картата. И ти забиваше повече знаменца, защото аз ги гладех. При цялата ми вътрешна съпротива, аз ги гладех и струпвах на спретнати купчинки – твоите ризи и панталони. А после ти идваше, изваждаше някой панталон от купчината, оглеждаше го критично и мърмореше - ”Ама, Ани, не се гладят така панталони, за какво си учила толкова години, ако не знаеш един панталон да изгладиш!” И хващаше ютията, за да поправиш някакви видими само за тебе ръбчета. Ей така – демонстративно, пренебрежително, свеждайки цялата ми личност, цялата ми женска същност до умението за гладене на твоите панталони. Сякаш борбата за надмощие, битката за разпределение на ролите се водеше там – на дъската за гладене.
             И някак много закономерно дойде и моя бунт – „Тогава изглади си ги сам!”
За мен тази реплика символизираше възвърнатото ми достойнство, изглаждане гънките на смачканата ми гордост и чувството ми за непринадлежност към теб. 
             Какво е символизирала за теб? Може би ти „развързваше” ръцете да живееш както искаш по време на безкрайните командировки? Може би фактът, че имаш съпруга, която не може едни панталони да изглади като хората, беше индулгенцията за всичките ти флиртове и изневери?
             Знаеш ли, много често се питам – дали ако тогава имах представа какво ще последва – краха на брака ни след прекалено мъчителна агония, ужаса на самотните празници, битките, през които трябваше да мина сама, отсъствието на мъжко рамо в най-тежките житейски уроци – дали, ако знаех всичко това, щях да смиря гордостта си и прилежно да гладя твоите панталони.
             Нямам отговор.
Понякога си мисля, че е трябвало да упражня повече насилие над себе си – за да си спестя всичко останало. Някак хитро да се престоря на покорна и покорена, да ти дам илюзията за власт... И да те задържа.
            Но здравият ми разум подсказва, че ти нямаше да спреш дотам. Ти щеше да продължиш да ме „смачкваш”, да изпробваш докъде можеш да стигнеш и да се опияняваш от победите си. Безсмислени победи, но не и в твоите, а може би не и в моите очи. Тези победи бяха тухлите, на които стъпваше, за да изглеждаш по-висок, перцата, които галеха егото ти и подклаждаха високомерието в очите ти.
             Не, ти нямаше да спреш дотам...
И точно затова си мисля, че дори да съм знаела какво ще последва, тогава, там, пред дъската за гладене, аз пак с някакъв детски инат, с някакво тийнейджърско свободолюбие, с някаква моя си гордост, а може би от инстинкт за самосъхранение, аз пак щях да откажа да гладя онази купчина смачкани панталони.
              Или поне ми харесва да мисля, че дори да съм знаела или точно затова, пак бих отказала.
             Някак това легитимира изборите ми, осмисля всичко, през което преминах сама, и прави така, че животът ми не изглежда като чифт смачкани мъжки панталони, увиснали между небето и земята. Там, в нищото...

Да се опитваш да изгладиш нещо смачкано е занятие безплодно.

Успешна седмица!

Hm, признавам, че доста се поколебах дали да пусна този текст в блога си ...
И с право!;)
Те/к/стът явно е дошъл трудничък за блогърското братство!;)
Ти, единствена, си даде труда да го прочетеш и коментираш, за което те поздравявам!
Успешна седмица и на теб!:)

като прочетох сторито ти за мъжките панталони, ми хрумна идея...само да не си помислиш, че е взаимствана от Изоставени съпруги...не, щото не съмгледала и не ми е интересен този филм...
Ти си добър събеседник...събери историите и на други, несъгласни да бъдат "покорните или покорени" съпруги и с малко абстракция, ще се превърне в чудесен бестселър...аз съм готова да ти разкажа своята...да не кажа, своите...:)))

Момичетата трябва да умеят едно: да ги разкопчават... различно:))))))))))))))))))))))))))
Хубава седмица без панталони!

Дали пък някои жени няма да научат мъжете си да им гладят роклите, блузите и т.н.? :))))))) Разбиране за еманципация или...

Комично и трагично. Когато Адам гледа на Ева като на домашна помощница, която да поддържа домашния му уют и да повишава мъжкото му его, наистина след време ще си глади сам панталоните и ризите.Житейски уроци!

This is not my story - надявам се да се възприема като художествен текст!:):):)
И по-скоро не е важна и самата история, а , всъщност, темата е друга - дали, ако знаехме резултатите от нашите избори, пак бихме ги направили...

Но идеята ти за подобни истории си я бива - нещо като "Пилешка супа за душата" в бг вариант!:)
Телевизия и аз не гледам отдавна - само новини и политически коментарни рубрики, понякога!
Поздрави и на теб!:)

Е, че колко различни начини има, а?;)

Понеже те чета, и знам, че имаш интелект, отговарям - не става въпрос за конкретното действие като гладене, нито пък феминистични веяния...

Но битката за надмощие се води при всички двойки, дори и събрани по любов, дори и тогава...
Във всеки случай, има една форма на насилие - насилие с думи, която е по-страшна дори от физическото...Това е едно префинено, изтънчено насилие, което убива бавно...

О, това му е най-малкия проблем на Адам!;)
Благодаря ти!:):):)

Да. Навреме трябва да се бяга. Понякога бягството е геройство.

А иначе си права - момичетата не ги разбират тия работи с гладенето на панталони - ама нали затова хората са измислели парното гладене и химическото чистене...

Mного е мъдро това - да, понякога да продължиш битката е равносилно на самоубийство!
Хареса ми, Инджи!:)
Лека вечер!

Ех, симпатяга си ти, Денгубещия - де повече да мислеха като тебе... за химическото чистене !;)
Благодаря ви, че ...:):):)

Естествено, че разбрах всичко. Това беше една шега от моя страна!
Хубав ден!

Ок, тогава!:) Благодаря и на теб!:)

начало не ги гладех :)
Както се казва - спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи.
Поздрав
Валя

Ех, Валя, как не се заговорихме по-рано!;)
Поздрави и много усмивки!:)