- Обвиняеми, станете!

        - Вашите имена за протокола! - съдията почука с чукчето и в препълнената зала се възцари тишина.

Изисканият, млад мъж от подсъдимата скамейка бавно се изправи и насмешливо обходи с поглед залата. След това с плътен и приятен глас изрече:

        - Името ми е Самаел.

        - Кажете си пълното име! - съдията видимо започваше да се изнервя.

        - О, аз имам много имена - Велзевул, Азазел, Велиал, даже арабският вариант на името ми – Шейтан - е със семитски корен, който означава „обвиняващ”, затова намирам за много смешно, че съм тук  като обвиняем! - младият мъж се усмихна на съдебните заседатели, сякаш подканяйки ги да се присъединят към смеха му.

Съдията игнорира последвалия шум в залата и намествайки очилата си, започна да чете обвинителния акт:

        - Обвиняеми, пред мен е групов иск от няколко милиона потребители на интернет, представлявани от  седем адвокатски корпорации. Вие сте обвинен, че като създател и разпространител на компютърни игри, сте довел до пристрастяване на ишците към тези игри и по този начин те са загубили способността да работят и живеят нормално.Те ви обвиняват за загубеното време, както и за промитите им мозъци. Прилагат лекарски експертизи, които доказват пагубното влияние на пристрастяването към компютрите върху физическото и психическото развитие, особено на децата. Има и оценки на водещи психолози и социoлози, които доказват, че виртуалната реалност изкривява и променя възприемането на действителността.Също така има отделен иск за пропуснати ползи - пропуснали са да обичат и да бъдат обичани.-съдията направи пауза, сякаш за да подчертае цялата сила на последното обвинение.След което авторитетно продължи:

       - Вие ще бъдете съден от 12, равни на Вас, безпристрастни съдебни заседатели. Потвърдете, че разбирате в какво сте обвинен и нека вашият адвокат да изложи защитната си теза!

       - Нямам адвокат, Ваша светлост - сам съм си адвокат!Аз съм дяволски добър адвокат! - някак иронично каза елегантният мъж, докато се изправяше.

        - Имате думата, тогава! - съдията се облегна и изгледа строго подсъдимия.

        - Благодаря, Ваша Светлост!

        - Уважаеми съдебни заседатели - младият мъж обходи с поглед двете банки на заседателите и погледът му се спря на единствената жена в съдебното жури - с разпуснатите си коси, тя напомняше Мария-Магдалена и той й се усмихна прелъстително.

         - Негова Светлост каза, че вие сте безпристрастни, но значи ли това, че сте непристрастени? Наистина ли никога не сте влизали в сайтове за игри, социални мрежи или стаи за чат? А нима Вие, госпожо,- обърна се той директно към жената - не бихте искали да надникнете в скайпа на Вашето дете, хайде, признайте си! Поне за да го контролирате! Или Вие, господине, не сте ли разглеждали тайно еротични сайтове? Или господинът до Вас - обзалагам се, че редовно си чати с разни тиийейджърки, като се представя под друго име и самоличност.

       Младият мъж набираше скорост, като се взираше във всеки един от съдебните заседатели и сякаш проникваше до най-тъмните ъгълчета на душата му. Аристократичното му излъчване се беше изпарило и сардонична усмивка придружаваше думите му:

       - И в какво, всъщност, ме обвинявате? Оплаквате се,че ви продавам илюзии, че ви давам виртуална реалност,че ви откъсвам от истинския живот и го заменям с ерзац!

Хаха, нещастници! Че някой да ви е насилвал?!?

Нали вие сте тези, които крещите, че искате още, вие сте тези които се потапяте във виртуала и се криете от живота!

И даже се гърчите и ме молите за още малко мечти, любов и илюзии...

И стенете в абстиненция!

Та аз даже съм ваш благодетел, давайки ви това, което искате!

Е, вярно, ще платите с Душите си, но аз друга разменна монета не знам.

Пък и вие охотно го правите!

И защо е това хленчене - пристрастявали сте се към нета?!?

Че някой да ви е виновен!?

Извадете си страхливите глави от компютъра и се погледнете в огледалото!

Какво виждате там?

Това ли си мечтаехте да станете!?

Страхливци!!!

Виртуалът ви е виновен, че не знаете какво да правите с живота си!

Че не можете да обичате!

Че се криете зад никове и се отказвате от реално общуване!

Да, много е лесно - пускате компютъра и забравяте за всички проблеми!

Вземате си дозата и ми давате ключа за вашето щастие!

Но, забележете! - сами ми го давате!

И добре, че ме има!

Кого иначе ще обвинявате за всичките си неуспехи и житейски неудачи!

За всичките си грешни избори!

Нали ако ме нямаше, ще трябваше да се изправите пред себе си и да поемете отговорност за собствените си животи!!!

Да, ама за това се иска смелост!

А  вие я няматееее!

Или не искате да  я видите!

По дяволите!

Е, какво, да направим още едно кръгче на въртележката, а?

Ще бъде приказно, обещавам ви - поне няколко часа забрава и късче от Рая, а?

Дори и този  ден, и моята реч ще забравите - хаха!

Едно кръгче, като за последно, а? - младият мъж намигна към съдебните заседатели и добави:

       - Приключих, Ваша Светлост!

В залата цареше тишина и почукването на съдията даже прозуча нелепо:

      - Моля, съдебните заседатели да се оттеглят и да излязат с присъда!

***

Няколко часа по-късно... 

      - Стигнахте  ли до решение, дами и господа съдебни заседатели? - съдията беше напрегнат.

     - Стигнахме, Ваша Светлост! - каза жената, явно избрана за говорител на журито.

     - Моля, съобщете на почитаемия съд вашето решение!

     - Ваша Светлост, ние решихме - обвиняемият е...невинен!!!

Залата избухна във викове, тук там ръкопляскания и репортерски светкавици, а младият мъж се усмихна насмешливо, поклони се елегантно на журито и излезе необезпокояван...

Хубава вечер! :)

И аз бих искала да зная...;)
Приятна вечер и благодаря!:):):)

Необходимо зло,а? :)

Ами ако го няма злото, как ще познаем доброто?;)

Не е Мефистофел подсъдимият. Това е Дракула. И всички сме ухапани. Погледнеш ли се в огледалото, то вместо образ, desktop.;)

Аха!
Невинен! Факт.
Финален гонг.
)

Епидемия- милиони хора, които се задоволяват с надписи, разсипия на енергия и измислени емоции, докато в същото време наоколо има живи хора от плът и кръв. Обвиняемият е във всеки от нас. В онази половина, тъмната...Как няма да е оправдан, че кой обвинява себе си? Провокаторка такава! :))

Една седмица бях загубил връзка с нета, и се чувствах като в абстиненция. Като наркотик е. Поздрави Миа.

Хей, къде се загуби - липсваше ми!
/може и да си прав за Дракула - изпива ни жизнената енергия!/

Уфи, така ти се радвам!:):):)
Видях, че си ми оставила дълъг коментар в "Хулите" - там ще ти отговоря по-подробно!
Благодаря ти!:)

Сладурко, така ме изкефи коментара ти - мога ли да ползвам това за "обвиняемия е във всеки от нас"? Толкова добре си ме разбрала - радвам се, че си ми приятел!:)

Да, но ние си заравяме главите в пясъка, защото дрогата вече ни е поразила...
Благодаря, че беше тук!:)

Напълно реален сценарий...за съжаление...

ох, много е сложно - едва ли Майкрософт ни е виновен...

а си е чисто човешка:))))

Една забавна история, ама напълно реална! :))))

Ползвай мила, ползвай със здраве. Е как няма да те разбера, и на нас са ни бръмчали трафопостовете виртуални. И ний сме редили трели и припеви и мазоли на палците от писане хващали. И на нас гОрко сълзи на фонтани са ни пръскали от очите. Логически му разбирам генезиса на този процес. Човешкото добиче така е устроено, че има нужда периодично да си къпе мозъка в невъзможности и да лапа мухи вместо ...близалки. :)))
Хубав ден ти пожелавам и пълен да е с взаимни желания!!!

Това си е човешката природа, лесни сме за изкушение, ако не е Майкрософт ще е нещо друго...

Честита Коледа и весели новогодишни празници!:)

и най-виновни са тези, които съдят....

прекрасен разказ, Мия! Поздрави :)

Права си, мила - всичко е наша направа - вкл и мисловните конструкции за Бог И дявол...благодаря ти!:)

Може би някой ден...все пак фентъзи жанра не е съвсем фантастика, нали!;)

Но освен позитиви, май си крием главите в пясъка за негативите...
Щастлива Нова Година!:)

Както винаги - извадила си есенцията - благодаря ти - много любов и вдъхновение!:)

Тая самозарибявка с нета става неусетно
и може би е дело и на Ангела колкото и на Дявола, знам ли...
Благодаря ти!
Изключително нестандартно е поднесено това, което вече се е превърнало в проблем на обществото.

Аз благодаря!:):):)
Проблем , който тепърва ще става страшен...
Освен, ако не се осъзнаем...

От двете страни сме си в най-добрия случай.И аз искам да контролирам децата си в нета,а в същото време не ми харесва идеята да съм в абстиненция от него,но как като едното се свързва с другото.Омагьосано е някак...

Интернет е хубаво нещо, когато носи полезна информация! Даже игрите донякъде са полезни, защото развиват качества! А информацията носи свобода! Все пак трябва сами да отделяме информация от дезинформация, така, както сами ядем, а не чакаме някой да ни го сдъвче и изплюе наготово! Така, че съдията да си яде ушите! Чудно, защо не се "пристрастим" към истината?! (Т.е. Христос) Искам да кажа, че и Христос и Велзевул са в самите нас! (Не говоря за вяра, а за морал)?!

Ако те интересува проблема, по-интересно съм го показала в моя роман - напиши в Гугъл "Виртуален роман" и ...приятно четене!:)
Благодаря ти!:)

Разказът е написан не за да се харесва, а за да провокира - така че радвам се, че има ефект!:)
Благодаря, че се връщаш назад!:)