Дълга е тя, тази улица,

  и, всъщност, някак потайна.

 
  Уж крача по нея -

  хитруша игрива -

  аха да те зърна -

  тя вече завива.

 

  И тичам така,

  сякаш някой ме гони,

  а тя сменя бързо

  имена, телефони.

 

 - Поспри се! - щ казвам.

 - Недей ми го скрива!
  Но тя, закачлива,

  отново завива...

 

 Дали още чакаш?

 Загадка голяма.

 А може би просто

 пък улица няма...

....провокиращо към размисъл!

Благодаря за съпреживяването!:)

mia2442

Благодаря, parasol!:)
И много усмивки днес!

хубаво е, напомни ми едно ахмашко стихче;)

Thanks!:)
кажи кое е стихчето!;)

накацали са леките ми мисли
по покривите и дърветата
целенасочени стрелиции
зачовчили са деколтето ти

и улиците
стълбите
стремглаво
надолу спускат се
пресичат се
преплитат се
забавят

целуват се във каменни площадчета
разделят се и водят към морето

пристигна ли там
сам мореплавател
ще се оглеждам за сърцето ти


Ah_mak

"сам мореплавател
ще се оглеждам за сърцето ти"- разкошен стих и много се радвам, че го сподели с мен, а асоциацията с моя стих ме ласкае неправомерно...